покой (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32

Едно тяло е в покой, когато стои неподвижво, спрямо друго тяло.

Етимология

Старобълг. покои от *po-kojь.

Сродни думи: староинд. ciras „дълъг“, авест. šāitiš „радост“, перс. šāh „радостен“, осет. æн-цой, лат. quiēs „покой“, tranquīlus, tranquillus „спокоен, тих“ (< *transquilnos), гот. ƕeila „време“ (нем. Weile, англ. while), староисл. hvīla „място за отдих, легло“ от ие. *kʷey(e)-.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи