покой
(пренасочване от покоя)
покой (български)
ед.ч. | по·кой | |
---|---|---|
непълен член | по·коя | |
пълен член | по·ко·ят | |
мн.ч. | по·кои | |
членувано | по·ко·и·те | |
бройна форма | по·коя | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
Едно тяло е в покой, когато стои неподвижво, спрямо друго тяло.
Етимология
Старобълг. покои от *po-kojь.
Сродни думи: староинд. ciras „дълъг“, авест. šāitiš „радост“, перс. šāh „радостен“, осет. æн-цой, лат. quiēs „покой“, tranquīlus, tranquillus „спокоен, тих“ (< *transquilnos), гот. ƕeila „време“ (нем. Weile, англ. while), староисл. hvīla „място за отдих, легло“ от ие. *kʷey(e)-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- отдих, почивка, спокойствие, мир, тишина, безмълвие
- застой, застоялост, стагнация, неподвижност, бездействие, равновесие, устойчивост, затишие
- латентност, летаргия, инертност
- отмора