тишина
тишина (български)
ед.ч. | ти·ши·на | |
---|---|---|
членувано | ти·ши·на·та | |
мн.ч. | ти·ши·ни | |
членувано | ти·ши·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Пълно отсъствие на шум, мълчание.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | ти·ши·на | |
---|---|---|
членувано | ти·ши·на·та | |
мн.ч. | ти·ши·ни | |
членувано | ти·ши·ни·те | |
звателна форма | — |
Пълно отсъствие на шум, мълчание.
|
|