повод

повод (български)

повод ±

ед.ч.		по·вод
	непълен член	по·во·да
	пълен член	по·во·дът
мн.ч.		по·во·ди
	членувано	по·во·ди·те
бройна форма		по·во·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Събитие, случка, ситуация или обстоятелство, което е конкретна, пряка причина за нещо, поради което нещо се извършва.

Превод

английски: occasion арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: ocasión италиански: occasione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Anlaß, die Veranlassung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: повод словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: occasion холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• причина, претекст, предлог, мотив, основание, случай
• място, почва, възможност
• нужда, необходимост, задължение
• подбуда

Сродни думи

причина , мотив, случай