практика
практика (български)
ед.ч. | прак·ти·ка | |
---|---|---|
членувано | прак·ти·ка·та | |
мн.ч. | прак·ти·ки | |
членувано | прак·ти·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Приложение на теоретически познания.
- Натрупани умения и опит в определена професия или дейност.
- Част от образователния процес, в която се прилагат теоретичните познания в конкретна обстановка.
- Работа по определен начин.
Етимология
Фразеологични изрази
- Да обвържем теорията с практиката.
- Дългогодишна практика.
- Съдебна практика.
- Държавна практика.
- Частна практика.
Превод
|
|
Синоними
- приложение, употребление, поставяне в действие
- техника, знания, опит, опитност, умение, навик, рутина
- реалност, действителност, изпълнение, дело, действие
- обичай, привичка, установен ред, процедура
Сродни думи
Производни думи
прил. практически, практическа, практическо, мн. практически.