легенда
легенда (български)
ед.ч. | ле·ген·да | |
---|---|---|
членувано | ле·ген·да·та | |
мн.ч. | ле·ген·ди | |
членувано | ле·ген·ди·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
1.поетичен разказ за историческо събитие или личност, които са идеализирани, съдържащ фантастични моменти;2.животоописание на библейска личност,светец или църковен деец с поучителен характер; 3.съвкупност от условни знаци и пояснения, разкриващи съдържанието на карта, план /напр. в картографията/
Етимология
Фразеологични изрази
"разказва легенди" /знач.измисля си, послъгва/
Превод
|
|
Синоними
- басня, приказка, сказание, предание, поверие, мит
- измислица, небивалица, невероятна история, лъжа, фантазия
- история, слух
- условни знаци, код, шифър, ключ
Сродни думи
легендарен, легендарност