ключ

ключ (български)

ключ ±

ед.ч.		ключ
	непълен член	клю·ча
	пълен член	клю·чът
мн.ч.		клю·чо·ве
	членувано	клю·чо·ве·те
бройна форма		клю·ча
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Предмет, служещ за сигурно запиране (заключване) на врати.
2. Електрически прекъсвач с две устойчиви положения.

Етимология

старобълг. ключь ~ клюка, лит. kliūti „зацепвам“, старогр. κληΐς, κλᾱίς, κλάξ „ключ“, κλείω „затварям“, лат. clāvus „гвоздей“, clāvis „ключ“, claudō „затварям“, ирл. cló „гвоздей“, ст.в.нем. sluʒʒil „ключ“ (*sklu-)

Превод

английски: key (en) switch арабски: [[]] (ar) арменски: [[]] африкаанс: [[]] (af) белоруски: [[]] (be) гръцки: [[]] (el) датски: nøgle (da) есперанто: [[]] (eo) естонски: [[]] (et) иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: llave (es) италиански: chiave (it) китайски: [[]] (zh) корейски: [[]] (ko) латвийски: [[]] (lv) латински: clavis (la) литовски: [[]] (lt)

немски: Schlüssel (de) норвежки: [[]] (no) персийски: [[]] (fa) полски: klucz (pl) португалски: chave (pt) румънски: cheie (ro) руски: ключ (ru) словашки: kľúč (sk) словенски:ključ (sl) сръбски: кључ (sr) тайландски: [[]] (th) турски: [[]] (tr) украински: ключ (uk) унгарски: [[]] (hu) фински: avain (fi), avaaja; nuottiavain френски: clef (fr) холандски: [[]] (nl) хърватски: [[]] (hr) чешки: klíč (cs) шведски: nyckel (sv) японски: [[]] (ja)

Синоними

• тайна, загадка, възел, разрешение
• ключова дума, парола
• легенда, условни знаци, код, шифър
• прекъсвач, превключвател, комутатор
• път, способ, ключова позиция