история (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

  1. Действителността в непрекъснатото ѝ развитие.
  2. Миналото, запазено в човешката памет.
  3. Наука за миналото на народите.
  4. Развитие на нещо. Историята на френския език.
  5. Наука за развитието на дял от научното познание или от изкуствата.
  6. Приключение, произшествие. Искам да ти разкажа една история.
  7. Разг. Неприятна случка, скандал. В хотела стана една история, не е за разправяне.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: history (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • виетнамски: lịch sử (vi)
  • гръцки: ιστορία (el)
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: Geschichte (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: öykü (tr)
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: histoire (fr)
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: 歴史 (ja) (れきし, rekishi)

Синоними

Сродни думи

Производни думи