комита
комита (български)
ед.ч. | ко·ми·та | |
---|---|---|
непълен член | ко·ми·та·та | |
пълен член | ко·ми·та·та | |
мн.ч. | ко·ми·ти | |
членувано | ко·ми·ти·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | ко·ми·та |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 38
Участник в революционното движение преди освобождението на България от турско робство.
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
въстаник, революционер, четник, бунтовник, комитаджия, войвода