войвода
войвода (български)
ед.ч. | вой·во·да | |
---|---|---|
непълен член | вой·во·да·та | |
пълен член | вой·во·да·та | |
мн.ч. | вой·во·ди | |
членувано | вой·во·ди·те | |
бройна форма | вой·во·ди | |
звателна форма | вой·во·до |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 38
Главатар, водач на хайдутска дружина.
Етимология
ст.-бълг. воевода ἡγεμών (Зогр., Мар., Асем., Супр., Ман.хр.). Сродни форми: сърбохърв. во̏jвода, словен. vójvoda, чеш. vévoda, vejvoda, пол. wojewoda, полаб. våjvåda „княз“. Праслав. *vojьvoda е буквален превод (калка) на ст.-в.-нем. heri-zogo „военачалник, херцог“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
водител, предводител, вожд, водач, главатар, началник, челник
Сродни думи
Производни думи
войводница "къща /дом/ на войвода" 1908, войводски 1908 от стб., войводство ср. от стб.
МИ Войвода, село в Шуменско; Войводово, села във Врачанско и Хасковско; Войводино, село във Варненско от стб прил.воΙеводинъ; Войводиново,село в Пловдивско; Войводенец, село в Хасковско;