Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Превозно средство с колела , задвижвано с жива сила (кон, магаре, вол).
  2. Превозно средство с колела, задвижвано от двигател с вътрешно горене.
  3. Лек автомобил.
  4. Количество измервано в това което събира колата.

Етимология

старобълг. коло, род.п. колесе τροχός, ἅμαξα „колело, талига“ (Супр.). Слав. *kolo, род.п. -ese - стара es-основа (срв. колесник), сродна със старопрус. -kеlаn в maluna-kelan „мелнично колело“, старогр. πόλος „ос“ (*kwolos), старосканд. hvel, староангл. hvéohl „колело“, старогр. πολέω „движа се в кръг“, староинд. cárati „блуждае, движи се“. С удвояване на основата са лит. kaklas „шия“ (букв. „въртяща се“), староинд. cakrás, авест. čахrа-, старогр. κύκλος „колело“, тохар. kukäl/kokale „талига“ (*kwe-kwl-o-).

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

колесник, колесница

Съществително име, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

кол