кола
кола (български)
ед.ч. | ко·ла | |
---|---|---|
членувано | ко·ла·та | |
мн.ч. | ко·ли | |
членувано | ко·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Превозно средство с колела , задвижвано с жива сила (кон, магаре, вол).
- Превозно средство с колела, задвижвано от двигател с вътрешно горене.
- Лек автомобил.
- Количество измервано в това което събира колата.
Етимология
старобълг. коло, род.п. колесе τροχός, ἅμαξα „колело, талига“ (Супр.). Слав. *kolo, род.п. -ese - стара es-основа (срв. колесник), сродна със старопрус. -kеlаn в maluna-kelan „мелнично колело“, старогр. πόλος „ос“ (*kwolos), старосканд. hvel, староангл. hvéohl „колело“, старогр. πολέω „движа се в кръг“, староинд. cárati „блуждае, движи се“. С удвояване на основата са лит. kaklas „шия“ (букв. „въртяща се“), староинд. cakrás, авест. čахrа-, старогр. κύκλος „колело“, тохар. kukäl/kokale „талига“ (*kwe-kwl-o-).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- каруца, бричка, таратайка
- талига, двуколка
- фургон
- превозно средство, автомобил
- файтон, екипаж, карета, каросерия