кон
кон (български)
ед.ч. | кон | |
---|---|---|
непълен член | ко·ня | |
пълен член | ко·нят | |
мн.ч. | ко·не | |
членувано | ко·не·те | |
бройна форма | ко·ня | |
звателна форма | ко·ню |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 35
Уикипедия разполага със статия на тема кон. |
- Едър бозайник, (Equus caballus), нечефтокопитен, спадащ към клас коне. Опитомен е от човека и се ползва за впряг и езда.
- Шахматна фигура, движеща се на шахматното поле под формата на буквата Г.
Етимология
старобълг. конь ἵππος (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *konь - без удовлетворителна етимология, но вероятно заето от някой чужд език. Виж комунига.
Фразеологични изрази
Превод
|
|