вол
вол (български)
ед.ч. | вол | |
---|---|---|
непълен член | во·ла | |
пълен член | во·лът | |
мн.ч. | во·ло·ве | |
членувано | во·ло·ве·те | |
бройна форма | во·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Скопено мъжко говедо.Изполва се за работа.
- Дивак, простак ,глупак
Етимология
Старобълг. волъ (Супр.) (u-основа), прилаг. волоуи < прабълг. *wulu(q) = чув. выльăх „скот“ (<*uj-luq < *uδ-luq), старотюрк. uδ „крава“, -luq - събирателен суфикс. Заета в мар. волик „скот“.
Фразеологични изрази
- Оратни волове.
- Гледа като вол.(Гледа тъпо.)
Превод
|
|