ковладя
ковладя (български)
Сегашно време | ков·ла·дя |
---|---|
Мин. св. време | ков·ла·дих |
Мин. несв. време | ков·ла·дех |
Повел. наклонение | ков·ла·ди |
Мин. страд. причастие | ков·ла·ден |
Мин. деят. св. причастие | ков·ла·дил |
Мин. деят. несв. причастие | ков·ла·дел |
Сегашно деят. причастие | ков·ла·дещ |
Деепричастие | ков·ла·дей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 173, несвършен вид
(класификация — ?)
- диал. Клеветя, доноснича.
Етимология
Сродни форми: ковлада, ковладня „клевета“ (Троянско), ковладисвам „клеветя“, ковладжия „клеветник“ (Свищ. дам., ХVІІІ в.). Думата не е означена като турска в речника на Н.Геров. В несъмнена връзка със староуйг. qowla-, qovuz, qovuč „магическо заклинание“, якут. хобулаа- „клеветя“, тур. диал. kovu, koğ, gog, gov, kovı „клевета“, kovla- „злословя“, но словообразуването не е много ясно. Възможно е да ковладя да е вторично образуван от ковладисвам чрез грешно преосмисляне на морфемните граници.
Фразеологични изрази
Синоними
наковлаждам, набедявам, бедя, клеветя, наклеветявам, злословя, доноснича, клопам, наклопвам, наклепвам, клюкарствувам, коря, укорявам, одумвам, одрънквам
Превод
|
|