укорявам
укорявам (български)
Сегашно време | уко·ря·вам |
---|---|
Мин. св. време | уко·ря·вах |
Мин. несв. време | уко·ря·вах |
Повел. наклонение | уко·ря·вай |
Мин. страд. причастие | уко·ря·ван |
Мин. деят. св. причастие | уко·ря·вал |
Мин. деят. несв. причастие | уко·ря·вал |
Сегашно деят. причастие | уко·ря·ващ |
Деепричастие | уко·ря·вай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- укоряваш, несв. и укоря, св.; кого. Отправям укор. Укорявам го за постъпката му. – укорявам се/укоря се. Обвинявам себе си, отправям укори към себе си. Укорявам се за държанието си с баща си.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- упреквам, не одобрявам, порицавам, правя укор, сърдя се, карам се, правя бележка, мъмря, смъмрям, вменявам във вина, посмъмрям, нагрубявам, обвинявам, бичувам, осъждам, връзвам кусур, нападам, натяквам, намеквам, хуля, ругая, навиквам
- критикувам, правя забележка
- виня, критикувам остро
- коря
Сродни думи
обвинявам
Превод
|
|