наклеветявам
наклеветявам (български)
Сегашно време | нак·ле·ве·тя·вам |
---|---|
Мин. св. време | нак·ле·ве·тя·вах |
Мин. несв. време | нак·ле·ве·тя·вах |
Повел. наклонение | нак·ле·ве·тя·вай |
Мин. страд. причастие | нак·ле·ве·тя·ван |
Мин. деят. св. причастие | нак·ле·ве·тя·вал |
Мин. деят. несв. причастие | нак·ле·ве·тя·вал |
Сегашно деят. причастие | нак·ле·ве·тя·ващ |
Деепричастие | нак·ле·ве·тя·вай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Клеветя някого, набеждавам.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- клеветя, оклеветявам, злепоставям, набедявам, набеждавам, оскандалявам, одумвам, хвърлям кал, клеймя, охулвам, наклепвам, наклопвам, наковлаждам
- доноснича
Превод
|
|