кавга

кавга (български)

кавга ±

ед.ч.		кав·га
	членувано	кав·га·та
мн.ч.		кав·ги
	членувано	кав·ги·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. кавга (Влахо-бълг. грам., ХV в.). Стара заемка от къпч. или тур., срв. тат. гауга „шум, препирня“, тур., гаг. kavga „спор, препирня“, от нперс. ġawġā „свада, бой“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: καβγάς (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Streit норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: kavga, tartışma унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• препирня, крамола, разпра, караница, раздор, свада, спречкване, счепкване, разрив, конфликт
• прение, полемика, спор, неразбирателство, спорене, викане, сцена
• разправия
• сбиване, бой, скандал
• неприятно положение, недоразумение, търкане, неприятен инцидент
• несъгласие, схватка, борба
• избухване
• пререкание, препиране
• шум, врява, гюрултия, бъркотия, суматоха