иск

иск (български)

иск ±

ед.ч.		иск
	непълен член	ис·ка
	пълен член	ис·кът
мн.ч.		ис·ко·ве
	членувано	ис·ко·ве·те
бройна форма		ис·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

ѝскът, ѝска, мн. ѝскове, (два) ѝска, м. Спец. Молба в съда за разрешаване на граждански, семеен, трудов и др. спор. Подавам иск. Оттеглям иск.

Превод

английски: claim арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: demanda италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Anspruch норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: kanne френски: demande холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• прошение, жалба, молба, претенция, ревандикация
• искане, право, твърдение
• тъжба, съдебен процес, дело