знаме (български)

Съществително нарицателно име, среден род, тип 69

  1. Парче плат, който се използва за означение на държава, съюз, даване на указания и т.н. Знамето се вее от вятъра.
  2. Висша цел. Святата истина ми беше знамето.

Етимология

старобълг. знамѧ, старорус. знамя „знак, печат“, чеш. znamě, пол. znamię „признак“. Праслав. *znamę, от *znajǫ, *znati „зная“, срв. старогр. γνῶμα „признак“. Производни са старобълг. знамениѥ σημεῖον, σφραγίς „знак, печат“ (Зогр., Мар., Асем., Супр., Сав. кн., Боян.), знаменати σφραγίζειν „подпечатвам“ (Зогр., Мар.).

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

знамение

Подсловия

двубагреник, трибагреник, трикольор, трицвет