звезда
звезда (български)
ед.ч. | звез·да | |
---|---|---|
членувано | звез·да·та | |
мн.ч. | звез·ди | |
членувано | звез·ди·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
"небесна звезда, светило" Богоров 1869, с. 29
- Небесно тяло със собствена светлина, на голямо разстояние от Земята, възприемащо се като светеща точка на вечерното небе. На небето блестяха хиляди звезди.
- Фигура, представляваща кръг с няколко лъча, или тяло с такава форма. Конят има звезда на челото. На пагоните му имаше по няколко звезди.
- Прен. Съдба, участ. Под щастлива звезда е роден.
- Известна личност, знаменитост. Звезди на киното. Ален Делон е звезда на киното. Местна звезда.
Етимология
старобълг. ѕвѣзда (Супр.) < *gvoig^-. Близки са балт. форми: лит. žvaigždė „звезда“, латв. „zvaigznе“ < *g^voig^-. Неясно е отношението на осет. æвзист „сребро“ (*zvestæ). Възможен е и субстратен произход.
Фразеологични изрази
звездяст мержян "асстероид" Богоров 1869, с. 29; звездяст камик "астроид" Богоров 1869, с. 29
Превод
|
|
Синоними
- щастие, участ, съдба, предопределение
- величие, знаменитост
- земното кълбо, земята, планетата, вселената, планета, свят, мир
Сродни думи
Производни думи
звезден прил.; звездяст прил.; звездоброец; звездобройство ср.; звездоврач м; звездоврачевство ср.; звездопоклонник м.; звездопоклонство ср. /Богоров 1869, с. 29.