белег

белег (български)

белег ±

ед.ч.		бе·лег
	непълен член	бе·ле·га
	пълен член	бе·ле·гът
мн.ч.		бе·ле·зи
	членувано	бе·ле·зи·те
бройна форма		бе·ле·га
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 15

1. Следа от нараняване на кожата, която не изчезва с времето.
2. Начин на разделяне или разграничаване на нещо; мерило, критерий.

Етимология

Старобълг. бѣлѣгъ σημεῖον, σύμβολον (Г. Хамартол, 14 в.). Южнослав. *bělěgъ (бълг. белег, сърбохърв. билег, белег „знак, мишена“, словен. beležen „знак, бележка“) е от прабълг. *bälik, производна на тюрк. *bel- „зная“, срв. чуваш. уст. палăк „знак, признак“, телеут. пäлäк „знак“, алт. диал. пöлÿг „знак, бележка“, тур. диал. belek „цел, мишена“. и др. Не произлиза от тюрк. *belgü „знак“, защото тогава би се пролучило *блѣгъ.

Превод

английски: scar, cicatrice (en) sign, criteria (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: cicatriz, alforza италиански: cicatrice китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Narbe, die Schmarre das Attribut, die Indikation, das Merkmal норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: шрам словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: yara унгарски: [[]] фински: [[]] френски: cicatrice, balafre холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• знак, следа, печат, отпечатък, диря, нишан
• отличителна черта, особеност, признак, характерност, свойство, качество, символ, емблема
• личба, поличба, знамение, предзнаменование, предвещание, предвестие
• обозначение, название, наименование, значение, смисъл
• свидетелство, доказателство, данни, показател
• симптом, указание
• частица, капка, капчица