печат

печат (български)

печат ±

ед.ч.		пе·чат
	непълен член	пе·ча·та
	пълен член	пе·ча·тът
мн.ч.		пе·ча·ти
	членувано	пе·ча·ти·те
бройна форма		пе·ча·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Средство с което се възпроизвежда идентичен текст или други изображения, обикновено с мастило върху хартия при използването на печатна преса.

Етимология

Старобълг. печать (Син. мол., Ен. ап., Клоц., Супр.), (за)печатьлѣти „(за)печатвам“ (Зогр., Супр.), запечѣтьлѣти (Асем.). Праслав. *реčětь - с тюркско посредничество предвид глаголната форма *реčět-le-, от груз. ბეჭედი (bеč'edi) „пръстен, печат“. - по продуктивния модел за отименни глаголи в тюрк. езици. Сравни чуваш. пичет „печат“ (от рус.), пичетле „печатам“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: печаць (by) гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: pieczęć (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: печать (ru) словашки: реčаť (sk) словенски: реčаt (sl) сръбски: штембиљ (sr), печат (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: реčeť (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• щемпел, клеймо
• белег, отпечатък, диря, знак, следа, изображение
• преса, журналистика
• пломба
• етикет, етикетче