аванс
аванс (български)
ед.ч. | аванс | |
---|---|---|
непълен член | аван·са | |
пълен член | аван·сът | |
мн.ч. | аван·си | |
членувано | аван·си·те | |
бройна форма | аван·са | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Част от месечно трудово възнаграждение, даваща се определен период преди заплата.
- сп: преднина.
- авто: изпреварване на запалването.
Етимология
Чрез фр. avance, avancer, avancier от късно лат. abantiare произв. Abante ( "отпреди"), ab ("от") + ante ("преди")
Фразеологични изрази
Превод
|
|