време

време (български)

време ±
ед.ч.		врѐ·ме
ед.ч.	членувано	вре·ме·то
мн.ч.		1. вре·ме·на̀ 2. няма мн. ч.
мн.ч.	членувано	вре·ме·на·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 69

Състояние на атмосферата в определен момент с оглед на температура, валежи, ветрове, облачност и т.н. Горещо време. Дъждовно време. Облачно време, Студено време.
Само ед.ч. (понятие на философията и физиката). Измерението, в което настъпват промени и което измерва продължителността на състоянията. Съвременната физика разглежда времето като измерение на пространство-времето, като точното му направление е относително (зависи от инерционната отправна система). „Времето е трагичното: необратимо и «прекалено късно», вечната отминалост“, (Освалд Шпенглер)
Само ед. ч. Обикновено членувано. Продължителност, траене на всичко, което става, което се извършва в битието, измервано със секунди, минути, часове, дни, години и т.н. „Своята дълбока наука и всичките си знания той беше добил от безчислените писмена, които времето чертае по корите на старите дървета“... (Елин Пелин)
1. Период от последователна смяна на минути, часове, дни и т.н. „Исак Нютон счита, че времето тече еднакво във Вселената. Но според създадената от Алберт Айнщайн теория за относителността, времето и пространството не са независими понятия“... (Астрономически речник).
Със съгласувано определение. При състезание или тренировка: резултат или постижение по отношение продължителността на пробег, преплуване и т.н. с оглед на някакъв еталон. „Михаел Шумахер бе осми във втората сесия, като по-добро време от него постигна и брат му“...
Само ед.ч. Със съгласувано или несъгласувано определение. Определен период, част от година, месец, денонощие и т.н. „Тимът се утвьрждава сред най-силните отбори във Варна по това време.“ Вечерно време. Неделно време. Работно време.
1. Обикновено със съгласувано определение. Част, период от годината, който се характеризира с определени климатични условия — сезон. Зимно време. Лятно време. През всяко време на годината.
Исторически момент, епоха, ера в живота на човечеството, на някой народ, държава, общество, обикновено известен (характерен) с нещо. Смутни времена. Размирно време. Предисторическо време. Геологични времена. Езически времена.
Само ед.ч. Обикновено с предлог за или със следващ израз със съюз да. Удобен, подходящ или назрял момент, когато трябва да стане или да се извърши нещо. Време за излети. Време за риболов. Време за раздяла. „Време да се живее и време да се мре“ (роман от Ерих Мария Ремарк).
(граматика). Граматична категория, чрез която се определя положението на глаголното действие спрямо момента на говорене. Сегашно време. Минало време. Бъдеще време.
(музика). Всяка една от равните по трайност ритмични единици, които образуват такта и се означават с числителя на тактовия показател. Тактови времена.

Етимология

старобълг. врѣмѧ (vrěmę) (Зогр., Мар., Асем.), от гл. врьтѣти, врьштѫ „въртя“, ИЕ *uert-men, срв. староинд. vartman „коловоз, диря, път, направление“ (и прен.) от *uert- „въртя“ и наставка -men (срв. бреме). В семант. план срв. лат. annus vertens, mensis vertens, anniversārius „който се връща всяка година“.

Фразеологични изрази

Без време (разговорен израз ). Преждевременно, по-рано, отколкото би трябвало да се очаква.
В скоро време (разговорен израз). Бързо, за кратко време.
Гражданско време (астрономическо). Времето на част от земната повърхност, която се намира между два меридиана.
Гринуичко време (астрономическо). Времето на Гринуичкия (нулевия) меридиан.
До време, До едно време (разговорен израз).
1. До определена възраст, до определени години. „Глупостта е до време после остаряваме“ (мъдрост от Интернет)
2. До известен определен момент. Алтаецът до едно време вървя с него и все подмята, че животът е горчив, затуй и медът ни се струва като хинин. Йордан Радичков, Руска станица.
До никое време, До някое време, До някое си време (разговорен израз). До много късно през нощта.
Дошло е време, Дошло му е времето (разговорен израз).
1. Удобен момент да стане (да се извърши) нещо.
2. Време за умиране.
Едно време (разговорен израз). Някога много отдавна, преди много години.
Имало едно време... — изразът, с който започват повечето народни приказки.
За вечни времена (разговорен израз). Завинаги, вечно.
Западноевропейско време (астрономическо). Времето на Гринуичкия (нулевия) меридиан.
Звездно време (астрономическо). Времето на едно завъртане на Земята около нейната ос по отношение на звездите.
Източноевропейско време (астрономическо). Времето, което с два часа напред спрямо гринуичкото.
Кое време е? (разговорен израз). Колко е часът?
Местно време (астрономическо). Времето, определено за дадена географска дължина.
Минава ми времето (разговорен израз). Остарявам, застарявам, минава ми младостта.
На време (разговорен израз). Точно, когато е необходимо, когато трябва, в решителния момент.
На времето, На времето си (разговорен израз).
1. Някога много отдавна. На времето си той бил добър.
2. Точно в определения, в най-подходящия момент. „Всяка работа започваше на времето си, всяка грижа и всяка радост идеше на реда си“. (Йордан Йовков)
От време на време (разговорен израз). През известен промеждутък (интервал), понякога.
Открай време (разговорен израз). Откакто се знае и помни, от много отдавна.
От незапомнени времена (разговорен израз). От много отдавна.
По едно време (разговорен израз). В един не точно определен момент.
По никое време, По никакво време (разговорен израз).
1. В неподходящ, неудобен, неочакван момент за нещо.
2. Много късно вечер или през нощта.
По някое време (разговорен израз). След известно (много) време, в един неопределен момент.
Поясно време (астрономическо). Местното средно слънчево време на основния меридиан.
Преди време (разговорен израз).
1. Преждевременно.
2. Отдавна.
Проспивам времето, Проспивам времето си (разговорен израз). Изпускам важен момент, удобен за извършване на нещо. „Знаеш ли какво става утре, знаеш ли, или и ти като мене си проспал времето си?“ Елин Пелин, Отечествен празник
Средноевропейско време (астрономическо). Времето, което е с един час напред спрямо гринуичкото.
С течение на времето. Постепенно, в продължение на месеци, години.
Убивам си времето (разговорен израз). Занимавам се с нещо, за да не скучая.
Кучешко време (разговорен израз). Много студено и понякога придружено със силни валежи време, обикновено през късната есен или през сухи, но много студени зимни дни.
Свил съм се като котка на зло време (диалектен израз). Унил съм, тъжен съм, без настроение съм.
Хваща ме времето (разговорен израз). Сполетява ме буря, попадам на буря.

◊ Технологично време. Спец. Време, което е необходимо за изпълнението на всички етапи от някаква проява, процедура, дейност, за да стане тя реалност, да се осъществи.

Превод

албански: kohë^(sq) ж.р.
английски: time^(en), season^(en), tense^(en); weather^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: χρόνος^(el) м.р.
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: tiempo^(es)
италиански: tempo^(it) м.р.
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: 시간^(ko)(shi-gan), 때^(ko) (tte/ttai); 날씨^(ko) (nal-sshi)
корнийски: ^(kw)
латвийски: laiks^(lv)
латински: ^(la)
литовски: laikas^(lt); oras^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: Zeit^(de) ж.р.; Wetter^(de) ср.р.
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: czas^(pl) м.р.; pogoda^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: timp^(ro); vreme^(ro)
руски: время^(ru) ср.р., погода^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: čas^(sk) м.р.
словенски: čas^(sl) м.р.
сръбски: време^(sr) ср.р.
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: zaman^(tr), vakit^(tr), hava^(tr)
украински: час^(uk) м.р.
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: aika^(fi)
френски: temps^(fr) м.р.; météo^(fr) ж.р. (метер.); fois^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: vrijeme^(hr) ср.р.
чешки: čas^(cs) м.р.
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: 時^(ja) (toki), 時間^(ja) (jikan)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

временен, времеви, времеконстанта, безвремие, овременявам, овременяване, съвременен, едновременен, ненавременен