хълбок
хълбок (български)
| ед.ч. | хъл·бок | |
|---|---|---|
| непълен член | хъл·бо·ка | |
| пълен член | хъл·бо·кът | |
| мн.ч. | хъл·бо·ци | |
| членувано | хъл·бо·ци·те | |
| бройна форма | хъл·бо·ка | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Странична част на тялото между ребрата и тазовите кости.
Етимология
Няма сигурна етимология. Най-близки в семант. отношение са чеш. kloub „тазобедрена става“, диал. „бедро“, слов. klbо „бедро“, г.-луж. kłubа „бедро“, д.-луж. kłub (стар.) „бедро“, полаб. klǫb „бедро“, укр. клуби мн.ч. „бедра“, белор. клуб „бедро“, които са омоними с *klǫb- „кълбо“, ако се допусне, че хълбок < *xlǫbokъ. Абсурдно е свързването с диал. хълбам „ям бързо“, чеш. chlubiti se, слов. chlúbiť sa „хваля се“ или пол. chełbić się „люлея се, вълнувам се“ (ЭССЯ VІІІ: 137-138). Очевидно се касае за различни варианти на субстратна по произход лексема.
Фразеологични изрази
Превод
|
|