храна (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Това, което се яде или пие за поддържане на организма. [1]

Етимология

ст.-бълг. храна δαπάνη (Златоуст). Праслав. *xorna „храна, ядене“ (сърбохърв. храна, словен. hranа, кашуб. charna, словин. хårna, полаб. chórna „храна“, пол. стар. chrona „завет, защитено място“) е стара заемка от иран. ез. (*x(w)arna-); срв. парт. xwrn (*xwarn-) „банкет“, осет. и. хæрнæг [хärnäg], д. хуæрнæг [хwärnäg] „помен“ (*xwarna-ka-), и. хæрын [хärɨn], д. хуæрун [xwärun] „ям“, авест. хvаrənа- „ядене, пиене“, хvаr- „вкусвам“. От конкретното значение „храна“ са се развили отвлечените „охрана, пазене“, „погребение“ (рус. похороны).

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: food, nourishment, nutrition (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: φαΐ (el), φαγητό (el)
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: alimento, comida
  • италиански: cibo, alimento, vitto
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]

Синоними

Сродни думи

охрана, прехрана

Производни думи

храня, хранилище

  1. храна в РБЕ на ИБЕ