характер

характер (български)

характер ±

ед.ч.		ха·рак·тер
	непълен член	ха·рак·те·ра
	пълен член	ха·рак·те·рът
мн.ч.		ха·рак·те·ри
	членувано	ха·рак·те·ри·те
бройна форма		ха·рак·те·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1.Сбор от душевни особености на човек; нрав. 2. Твърда воля; упоритост; постоянство. 3.прен. Човек, който притежава такъв или инакъв характер. 4. Особеност, свойство, качество, черти. 5. Система от индивидуални черти, изразени в действията на човек спрямо други хора в определени ситуации

Превод

английски: (en) character арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: (el) χαρακτήρας датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: (ru) ru:характер словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• темперамент, нрав
• свойство, природа, натура, вид, качество, естество, особеност, характерност, черта, отличителна черта
• индивидуалност
• отличителен белег, признак
• същност, душа
• организъм, физика
• стил, маниер
• устройство, строеж, структура
• твърдост, упоритост, издръжливост, смелост, решителност, висок дух