уталожа
уталожа (български)
Сегашно време | ута·ло·жа |
---|---|
Мин. св. време | ута·ло·жих |
Мин. несв. време | ута·ло·жех |
Повел. наклонение | ута·ло·жи |
Мин. страд. причастие | ута·ло·жен |
Мин. деят. св. причастие | ута·ло·жил |
Мин. деят. несв. причастие | ута·ло·жел |
Сегашно деят. причастие | ута·ло·жещ |
Деепричастие | ута·ло·жей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
(класификация — )
- Насищам, утолявам.
- Прен. Успокоявам, укротявам, намалявам.
- Утихвам, успокоявам се.
Етимология
Глагол *utaložiti, *utaložǫ, производен на *talogъ „утайка, отрова“ с представка u-. Срв. бълг. талогъ „нанесено от вода, та се уталожило; утайка“ (Н.Геров) сръб. талог „утайка“, чеш. talov, долнолуж. talug „гной“. За семант. връзка между „отрова“ и „хранене, пиене“ срв. старобълг. натровѫ, натроути ψωμίζειν, τρέφειν „храня“ (Зогр., Мар., Син. пс.) и бълг. натровя, френ. poison „отрова“, произлязло от лат. potio „напитка“. Значението „укротявам“ е произлязло от „насищам“, срв. охранявам от храня. Слав. *talogъ „гной, отрова“ (с вторично значение „утайка“, вероятно под влияние на утаявам) е стара заемка от старотюрк. talaɣu „бързодействаща отрова“, чагат. dalaw „опасна болест, червен вятър, язва, цирей, дизентерия“, заето още в осет. talæw/talau, talu „сибирска язва“, унг. táló, tályog (първото директно от тюрк. форма, а второто от слав.) „цирей, язва, гнойна рана“, каб. talo, talow, telew „проказа“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|