уста

уста (български)

уста ±

ед.ч.		ус·та
	членувано	ус·та·та
мн.ч.		ус·ти
	членувано	ус·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 42

1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане.
2. неизм. Остар. Майстор (стои пред лично име). Уста Кольо Фичето.

Етимология

1. ст.-бълг. оуста. Сродни думи: ст.-прус. austo, лит. uostas „пристан“ (т.е. устие), auščioti „шептя“, санскрит. вед. ōṣṭhas, дв. ч. ōṣṭhāu, авест. аоštа „уста“, лат. ausculum „устица“.
2. тур. usta < перс. إستاد [ostad] „майстор“

Превод

английски: mouth (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: вуста (by) гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: bocca (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Mund (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: уста (sr) тайландски: [[]] турски: ağız (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: usta (hr) чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

гърло, отвор, устие, отвърстие, дуло