гърло

гърло (български)

гърло ±

ед.ч.		гър·ло
	членувано	гър·ло·то
мн.ч.		гър·ла
	членувано	гър·ла·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Мускулеста кухина, разположена зад устната и носната кухина, от която започват хранопроводът и трахеята у човека и животните.

Етимология

Сродни думи: стпрус. gurcle „гърло“, лит. gurklys, вин. п. gurklį „гърло“, стгрц. βάραθρον „паст“, дат. kverk, тох. В kor „гърло“ от *gʷerw-, *gʷerkʷ-, *gʷergʷ-.

Превод

английски: (анат.) - pharynx, fauces, (на бутилка) - mouth, neck арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Hals, (анат.) - die Kehle, der Gurgel, der Pharynx, der Rachen, (на бутилка) - der Hals норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: горло словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: грло тайландски: [[]] турски: yutak унгарски: [[]] фински: [[]] френски: gorge холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• гуша, гръклян, врат, шия
• устие, уста, отвор, отвърстие, дуло
• гърлобол, ангина
• стомах, търбух
• люк, гърловина, наблюдателен отвор
• тесен отвор, ждрело