ултиматум
ултиматум (български)
ед.ч. | ул·ти·ма·тум | |
---|---|---|
непълен член | ул·ти·ма·ту·ма | |
пълен член | ул·ти·ма·ту·мът | |
мн.ч. | ул·ти·ма·ту·ми | |
членувано | ул·ти·ма·ту·ми·те | |
бройна форма | ул·ти·ма·ту·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Ултиматум — искане, свързано с ограничение на време, принуждаващо към изпълнение, а също така със заплаха за сериозни последствия в случай на неизпълнение. Ултиматумът се явява демонстрация на нежелание на каквито и да са преговори.
Ултиматумите се използват преди всичко в политиката и предшестват военни действия. Понякога ултиматуми се използват и в личния живот, икономиката, етнически спорове и др.
Етимология
на латински: ultimatum
Фразеологични изрази
Превод
|
|