укор
укор (български)
ед.ч. | укор | |
---|---|---|
непълен член | уко·ра | |
пълен член | уко·рът | |
мн.ч. | уко·ри | |
членувано | уко·ри·те | |
бройна форма | уко·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Недоволство, неодобрение, негодувание или обвинение спрямо някого, изразено чрез думи, тон или поглед.
Етимология
Старобълг. оукоръ < *korъ. Виж карам се.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- упрек, неодобрение, натякване, намек, мъмрене, сгълчаване, порицание, порицаване, обвинение, нападка, хула, ругатня, злословие
- бележка, забележка, критика
- смъмряне
- осъждане
- презрително отношение, високомерно отношение, подигравка, груб отказ