тъмница

тъмница (български)

тъмница ±

ед.ч.		тъм·ни·ца
	членувано	тъм·ни·ца·та
мн.ч.		тъм·ни·ци
	членувано	тъм·ни·ци·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Състояние без светлина, мрак.
2. Затворническо обиталище.

Етимология

ст.-бълг. тьмьница φυλακή (Зогр., Мар., Асем., Остром., Супр.). От тьма „тъма, тъмнина“. Заета в унг. tömlöc „килия“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

затвор, тюрма, зандан, арест, карцер, клетка, килия

Производни думи

тъмничар(ка), тъмничен стб. и В.Друмев 1872, тъмничък п.

МИ Темниците