тъма
тъма (български)
ед.ч. | тъ·ма | |
---|---|---|
членувано | тъ·ма·та | |
мн.ч. | тъ·ми | |
членувано | тъ·ми·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип
"Тъмнина"
Етимология
стб. тьма (Зогр. ев., Савина книга, Супр. и др.)
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
тъмнило, тъмнота, тъмнотия, тъмнина, тъмница стб., тъмничен стб., Друмев 1872; тъмничар(ка), тъмен стб., тъмнее