тревога
тревога (български)
ед.ч. | тре·во·га | |
---|---|---|
членувано | тре·во·га·та | |
мн.ч. | тре·во·ги | |
членувано | тре·во·ги·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Безпокойство, страх от предстояща опасност; грижа.
- Сигнал и положение при военна опасност или при друга авария.
Етимология
Заета от рус. тревога, сродно с укр. тривога, белор. трывога, пол. trwoga. Праслав. *trьvoga без ясна етимология (в бълг. би се очаквало *тървога). В рус. засвидетелствано от 18 в. Вероятно първоначалното значение е „сигнал, повторен три пъти, предупреждаващ за опасност от страна на противника“ (срв. праслав. *trь- „три“, но значението на *voga е неясно)
Фразеологични изрази
Бия тревога. Предупреждавам за някаква опасност.
Превод
|
Синоними
- разтревоженост, безпокойствие, безпокойство, вълнение, суматоха, паника, аларма, смут, смущение, неспокойствие, страх, уплаха, ужас
- безредица, бунт
- сигнал, тревожен сигнал
- неприятност, грижа, труд, затруднение, беля, опасение, обърканост
- загриженост
- възбуждане, възбуда, силни усещания
- неприятности
- притеснение, нервничене
- смущаване
- бъркотия, суетня