традиция

традиция (български)

традиция ±

ед.ч.		тра·ди·ция
	членувано	тра·ди·ци·я·та
мн.ч.		тра·ди·ции
	членувано	тра·ди·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Обичаи, навици или поведение, които се предават от поколение на поколение;
2. Действие, което се повтаря достатъчно дълго, за да бъде прието като обичайно.

Превод

английски: tradition (en) арабски: تقاليد арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: tradición f. италиански: tradizione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Tradition f. (de) нидерландски: traditie f. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: традиция ж.р. (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: tradition f. (fr) хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• навик, обичай, рутина, ритуал
• предание, легенда, вярване

Руски

Съществително име

традиция

Производни думи

традиционный