терор
терор (български)
ед.ч. | те·рор | |
---|---|---|
непълен член | те·ро·ра | |
пълен член | те·ро·рът | |
мн.ч. | те·ро·ри | |
членувано | те·ро·ри·те | |
бройна форма | те·ро·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Страх, ужас, предизвикан от заплашителни и жестоки мерки от страна на властта или на частни лица.
- Управление, което си служи с насилие.
Етимология
От лат. terror „ужас“.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
гнет, ужас, страх, заплаха, безпокойство, измъчване, изтезание, насилие, преследване