съперник
съперник (български)
ед.ч. | съ·пер·ник | |
---|---|---|
непълен член | съ·пер·ни·ка | |
пълен член | съ·пер·ни·кът | |
мн.ч. | съ·пер·ни·ци | |
членувано | съ·пер·ни·ци·те | |
бройна форма | съ·пер·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|