враг
враг (български)
ед.ч. | враг | |
---|---|---|
непълен член | вра·га | |
пълен член | вра·гът | |
мн.ч. | вра·го·ве | |
членувано | вра·го·ве·те | |
бройна форма | вра·га | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Някой ,който е неприятелски настроен,взаимно чуствате омраза, противници сте по интереси ,или възнамерява да нанесе вреда на някой друг.
- Неприятелска сила или нация ; готова за борба от подобна сила или нацияa.
- Съюз от подобни сили.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|