съмна
съмна (български)
Сегашно време | съм·на |
---|---|
Мин. св. време | съм·нах |
Мин. несв. време | съм·нех |
Повел. наклонение | съм·ни |
Мин. страд. причастие | съм·нат |
Мин. деят. св. причастие | съм·нал |
Мин. деят. несв. причастие | съм·нел |
Сегашно деят. причастие | — |
Деепричастие | — |
Всички форми | |
[редактиране] |
(класификация — )
Етимология
С варианти съмна, съвна от старобълг. свьнѫти, свьнѫ ὀρθρίζειν „изгрявам (за слънцето)“ (Битие, Златоструй, Ефр. Сир. ХІV в.) от по-старо *svьtnǫti, свършен вид на свьтѣти (Зогр., Мар., Асем.) „светя“, сравни сърбохърв. сванути, осванути, рус. рассвенуть „разсъмвам“, словен. sveniti, пол. zaświtnąc „изгрявам (за слънцето)“, лит. švintu, švisti „ставам светъл, развиделявам се“. Сроден със светя, светъл.
Фразеологични изрази
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|