Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка.
- Болезнено притеснение; свян.
- Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане.
Етимология
старобълг. срамъ. Сродни думи: авест. fšarǝma, новоперс. šаrm „срам“, англ. harm „вреда“, хет. karmalassai „схванат съм“ от ие. *k'Arm-.
старобълг. > рус. срам.
Фразеологични изрази
Превод
- английски: shame (en); disgrace (en)
- арабски: [[]]
- арменски: [[]]
- африкаанс: [[]]
- белоруски: сорам (be)
- гръцки: [[]]
- датски: [[]]
- есперанто: [[]]
- естонски: [[]]
- иврит: [[]]
- индонезийски: [[]]
- ирландски: [[]]
- исландски: [[]]
- испански: [[]]
- италиански: [[]]
- китайски: [[]]
- корейски: [[]]
- латвийски: [[]]
- латински: verecundia (la)
- литовски: [[]]
|
|
Синоними
- свян, стеснение, смущение, нерешителност, боязън
- безчестие, позор, излагане, неприличие, петно
- срамота, резил, скандал, маскарлък
- честолюбие, скромност
- очерняне
- позорна постъпка
Сродни думи
Производни думи