спор

спор (български)

спор ±

ед.ч.		спор
	непълен член	спо·ра
	пълен член	спо·рът
мн.ч.		спо·ро·ве
	членувано	спо·ро·ве·те
бройна форма		спо·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

• sъporъ от старобълг. прѣти, пьрѭ.

Сродни думи: староинд. pŗts, pŗtanā битка, авест. pǝrǝtamna „сражаващите се“ от ие. *per-

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: sрór (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: спор (ru) словашки: [[]] словенски: sроr (sl) сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: sроr (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• противоречие, несъгласие, разпра, кавга, хър-мър, търкане
• пререкание, полемика, препирня, разискване, диспут, прение
• изобилие
• напредък
• караница
• недоразумение
• разрив, отчуждаване
• разногласие
• разправия
• опяване, еднообразие, борба
• пазарене, пазарлък, спорене
• дебат
• раздор
• препиране, конфликт
• скарване