специален
ед. ч. | м. р. | спе·ци·а·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | спе·ци·ал·ния | ||
пълен член | спе·ци·ал·ни·ят | ||
ж. р. | спе·ци·ал·на | ||
членувано | спе·ци·ал·на·та | ||
ср. р. | спе·ци·ал·но | ||
членувано | спе·ци·ал·но·то | ||
мн. ч. | спе·ци·ал·ни | ||
членувано | спе·ци·ал·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- отнасящ се до (под)вид, различен от общото; частен, особен, определен
- (юр., по-често) особен; уреждащ частен случай; (но не извънреден). Общ и особен (специален) закон.
- (юр.) посветен само и точно на дадена цел (без значение дали е различен от общия случай); нарочен. Специален (нарочен) орган.
Етимология
лат. speciālis от Species — вид
Фразеологични изрази
He is the only
Синоними
- нарочен, особен, отделен, предназначен, определен, предопределен, различен
- специфичен, индивидуален, типичен, характерен, личен
- технически
- изключителен
Антоними
Guys . musik niosh
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|