отделен
отделен (български)
ед. ч. | м. р. | от·де·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | от·де·ле·ния | ||
пълен член | от·де·ле·ни·ят | ||
ж. р. | от·де·ле·на | ||
членувано | от·де·ле·на·та | ||
ср. р. | от·де·ле·но | ||
членувано | от·де·ле·но·то | ||
мн. ч. | от·де·ле·ни | ||
членувано | от·де·ле·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
отделѐн, отделена/о/и
- разделѐн, който са отделили, направили самостоятелен (акцентира се върху действието отделяне, докато преди това е бил свързан)
- пробра̀н, предназначен чрез отделянето му
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|
отделен (български)
ед. ч. | м. р. | от·де·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | от·дел·ния | ||
пълен член | от·дел·ни·ят | ||
ж. р. | от·дел·на | ||
членувано | от·дел·на·та | ||
ср. р. | от·дел·но | ||
членувано | от·дел·но·то | ||
мн. ч. | от·дел·ни | ||
членувано | от·дел·ни·те |
Прилагателно име, тип
отдѐлен, отделна/о/и
- различен, единичен, самостоятелен, обособен (акцентира се, че не е част от друго)
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи