нарочен (български)

Прилагателно име, тип 79

Прилагателното има форма за ср.р. наро̀чно — разграничи от причастието по-долу (ср.р. наро̀чено), което означава смятан, подозиран, обвиняван. От значение 2. на прилагателното се образува наречието: Не съм го направила нарочно.

  1. специален
  2. умишлен
  3. (юр. — само значение 1.; = значение 1.2. на специален) посветен само и точно на дадена цел (без значение дали е различен от общия случай). Нарочен орган; нарочен документ.

Етимология

Фразеологични изрази

Синоними

Антоними

Омоними

Сродни думи

Производни думи

Превод

  • английски:
  1. express, purposive
  2. deliberate, intentional, premeditated
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски:
  1. speziell
  2. absichtlich, vorsätzlich
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

нароча