слаб
слаб (български)
| ед. ч. | м. р. | слаб | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сла·бия | ||
| пълен член | сла·би·ят | ||
| ж. р. | сла·ба | ||
| членувано | сла·ба·та | ||
| ср. р. | сла·бо | ||
| членувано | сла·бо·то | ||
| мн. ч. | сла·би | ||
| членувано | сла·би·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Много тънък човек/предмет.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- изтощен, изнемощял, отслабнал, немощен, безсилен, нежен, крехък, неукрепнал
- нездрав, болен, болнав, светнал, недъгав, слабак, хилав, анемичен, изпит
- разклатен, халтав, разслабен
- посредствен, дребен, малък, нищожен, незначителен
- намален, спаднал, постал, мършав, сух, неохранен, кожа и кост
- малодушен, слабохарактерен, безволев, мекушав, неиздръжлив
- неразвит, недоразвит, слаботелесен, незаякнал, слабичък, слабосилен, слабоват, възслаб, замрял, безжизнен, кекав
- безпомощен, беззащитен
- лабилен
- бавен, муден, вял, провлачен, безинтересен
- без сили, отпаднал
- безрезултатен, неефикасен, безплоден, несполучлив
- блед, бледен, неясен, смътен
- неконтрастен
- в застой
- дълъг, източен
- чуплив, деликатен
- лек, несолиден
- умерен, недрастичен
- лош, недоброкачествен, негоден
- малко вероятен
- матов, без блясък, загасващ, мъждукащ, мъглив, облачен, сив
- мъждив, мътен, премрежен
- неустойчив, несигурен, колеблив
- нестабилен, нетраен
- оскъден, беден, недостатъчен
- отпуснат, инертен
- скромен
- рядък, разводнен, воднист
- светъл
- жилест
- треперещ, разтреперан, треперлив, разнебитен, съсипан
- тънък, строен, гъвкав, грациозен
- недорасъл
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|