скот

скот (български)

скот ±

ед.ч.		скот
	непълен член	ско·та
	пълен член	ско·тът
мн.ч.		ско·то·ве
	членувано	ско·то·ве·те
бройна форма		ско·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Обобщаващо понятие за домашно животно, добитък, добиче.
2. (прен.) Нравствено пропаднал човек.
3. (прен.) Самотник, скитник.

Етимология

старобълг. скотъ „скот, имущество“ (Еuсh. Sin., Супр.), старорус. скотъ „имущество, данък“, скотьница „хазна“ (Пов. врем. лет)- заемка от германските езици: гот. skatts „монета“, старосакс. skat „монета, състояние“, нем. Schatz „съкровище“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: nautakarja френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• добитък, добиче, звяр, животно, твар
• чудовище

Производни думи

• Скотобойна
• Оскотяване