животно (български)

Съществително нарицателно име, среден род, тип 62

  1. Организъм, представящ една от формите на живота и спадащ към останалата голяма група на органичния свят извън растенията, който се храни пряко или косвено с органични вещества, нуждае се от кислород за обмяната си и притежава системи от органи, със специализирана функция.
    • Живо същество, различно от човека.
  2. За изразяване на неприязън или оскърбително отношение към някого.
    • Пренебр. Човек без достойнство, който угодничи, раболепничи.[1]

Етимология

Старобълг. животьно, новообразувание от живот.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: animal (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: ζώο (el)
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: animal (es)
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: animal (la)
  • литовски: [[]]
  • немски: Tier (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: zwierzę (pl)
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: животное (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: животиња (sr)
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Източници

  1. ЖИВО̀ТНО – РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, Институт за български език