силует (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Контрастно едноцветно изображение на човек или на предмет, като се маркират само контурите, без да се детайлизира. Върху витрината има интересен силует.
  2. Очертание на контурите на човек или обект (обикн. в тъмнината); сянка. Силуетът на едно куче се раздвижи в мрака. С тази рокля силуетът става по-елегантен.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: silhouette, outline
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: scáthchruth
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: die Silhouette, das Schattenriss
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи