севда

севда (български)

севда ±

ед.ч.		сев·да
	членувано	сев·да·та
мн.ч.		сев·ди
	членувано	сев·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Диал. Любов, любима, изгора.

Етимология

Заета от тур. sevda „любов“ от араб. سوداء /saudāʼ/ „страст, копнеж, меланхолия, черна мъка“, от اسود /aswad/ „черен“. Сравни сръб. севдах със същото значение.

Превод

английски: love (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: amore (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: amor (la) литовски: [[]]

немски: Liebe (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: sevda (tr), aşk (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• любов, симпатия
• любима, избраница, изгора, либе