светец
светец (български)
ед.ч. | све·тец | |
---|---|---|
непълен член | све·те·ца | |
пълен член | све·те·цът | |
мн.ч. | свет·ци | |
членувано | свет·ци·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | све·те·цо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
старобълг. свѧтьць ἅγιος (Супр.). От праслав. *svętьcь, еднакво по образуване с лит. šventikas „духовник“ и свързано със свят.
Фразеологични изрази
- Прекален светец и богу не е драг. (поговорка)
На голям светец се парви. (поговорка)
Малък светец – малък венец.(поговорка)
Превод
|
|